България има много красива земя и вероятно всеки от нас, има място запечатано в сърцето си.
За мен това място е Байкал, познат още, като село Байкалско.
Това лято отвори магазинът в центъра на селото, след няколко години пълно затишие.
Мъжът от магазина заедно с други хора, почистиха и чешмата до него, така започна да тече и чешмата, и животът в селото.
Разбирайки за чешмата, дни преди събора в края на август, реших да отпечатам мои снимки от Байкалско и да събера пари за обновяване.
Съборът мина прекрасно, срещнах много хора, всички от различни точки на света бяха дошли на събора с един отличителен белег- онова място в сърцето- Байкал.
Събрах добра сума неочаквана за мен, но повече събрах обичта на хората към това специално кътче земя.
Оживлението в селото продължи, бе назначен нов кметски, жена с отношение и енергия, заедно с няколко добри хора, започнаха да почистват и обновяват и кметството, и околията.
Добрата грижа бе дошла на гости в Байкалско и хората допринасяха с каквото могат.
По това време, бях поканена на Празника на бозата в гр.Радомир за представянето на селото с мои снимки, така срещнах прекрасното семейство на сладкарница "Глухарче" и бях поканена да изложа снимки и да разкажа за Байкал.
Междувременно хората ми разказваха истории и получих любопитна информация за региона, които ще споделя с вас.
Чокльово блато (наричано още Байкалско блато) се намира непосредствено до село Байкалско, то е защитена територия.
По официални данни това е най-богатото на Балканите находище на торф.
Тук растат торфен мъх, блатно пропадниче, розмаринова върба и други.
Срещат се и редките птици бяла потапница, диви кокошки и патици.
Във водата живеят щуки, червеноперки и шарани, но риболовът е забранен, за да не окаже негативно въздействие на околната среда и да замърси водата.
Блатото се намира на 880 м н.в. в Конявска планина. От Конявската планина извират много от притоците на река Струма.
Изобилстващата тук лечебна торф е подходяща за кални бани, лекува редица заболявания на опорно-двигателния апарат. Торфът е особена кал, която се образува от бавното гниене на блатни растения и водорасли, като разлагането се катализира от бактерии. Освен че служи за облагородяване на почвата, торфът има и лечебни качества.
През 1992 година Чокльово блато е обявено за защитена територия.
Блатото се намира на 24 км от Кюстендил, на 35 км от Перник и на 70 км от София.
Разходката до Чокльовото блата можете да комбинирате с разходка до Заменски манастир Свети Йоан Богослов, язовир Пчелина и параклис Свети Йоан Летни, Жаблянски манастир Свети Йоан Предтеча.
Ще се радвам да допълните информацията в коментар или на съобщение.
]]>
Всяко пространство е подходящо за фотостудио.
Каня ви на бизнес фотосесия.
Solid Doors Center, отварят врати и ни посрещнат в своето модерно пространство.
Може да се запознаете с иновации и решения за вашия дом, офис или сграда.
Mоят подарък за вас, за участниците и гостите на събитието е един бизнес портрет.
Ще построя студио в Solid Doors Center.
Това е възможно благодарение на партньорството на BALKAN FAIR ONLINE, Solid Doors Center и Mariana Stoichkova-I Photography
Очакваме Ви!
#photographer #marianastoichkovaphotography #balkanfair #balkanfaironline #solid55 #soliddoorscenter #businessheadshot
Събитието се провежда в рамките на издание BALKAN FAIR BUILD & DESIGN 18-31.03.2024г..
]]>
Текст: Мариана Стоичкова-Айзаксън /
Мислейки, какво да бъде пожеланието ми за 2024-та, изникна случка, в която бях непряк участник броени минути след настъпването на Нова година.
Частно парти в заведение някъде отвъд океана, добро настроение, игри и приятни разговори.
Младеж за който вместо Убър до вкъщи, макар ранния час се налага линейка.
Млада енергична жена, готова за купон, пълна с енергия и завладяваща цялото пространство с присъствието си, за първи път се сблъсква с призванието си и точно тук дойде идеята за новогодишното пожелание.
Да бъдем призванието си.
Да даваме.
Да бъдем там където сме нужни, а не там където ни е удобно.
Светът има нужда от нас, не ние от светът.
Кейти, работи в сферата на здравеопазването, но никога не й се е налагало да спасява живот извън медицински център.
Младежът, пийнал алкохол в комбинация с медикаменти се оказва в животозастрашаваща ситуация.
Приятелите поръчвайки Убър за момчето установяват, че състоянието му рязко е влошено и тогава Кейти се впуска в даването на първа помощ- не, ами изваждането му от онзи свят.
Да се бориш за живота на непознат човек и да победиш смъртта в първите минути на новата година. Кейти бе срещнала очи в очи призванието си и причината Бог да й бе дал толкова сила и енергия, само за да може да го следва.
Пожеланието ми е всеки от нас да следва призванието си и да бъдем повече даващи, защото ръката, която дава е богата.
Използвам случая да ви благодаря, че сте мои клиенти, защото вие сте непреки (но основни) участници в моето даване през годината в подкрепа на каузи, творци в България и нуждаещи се.
Благодаря ви, надявам се годината да е богата на даване!
]]>
Искам да споделя откъс от една история за маските, нашите собствени отражения, копнежи и страхове.
Снимките са правени през есента в един забързан ден.
За много кратко от едно светло помещение притворихме мрак по сред бял ден, поставих една светлина и Екатерина Стоянова изгря в мрака, но зад маска.
Сега, като се замисля, за да направя светлина трябваше да направя първо мрак, защото светлината на светло е сякаш невидима, незабележима, сякаш я няма.
Катето от своя страна подготвяйки се за снимки, беше дошла с красива театрална (или бална) маска.Така в мрака с моята светлина и нейната маска се роди тази черно бяла фотосесия. Преди публикацията снимките видяла Нина Чилянска и изпратила този текст на Катето:
"Зад маската лицето е прекрасно!
Ала защо ли трябва да се крие ?
Да, всеки носи маска... И ужасно
объркани, несигурни сме ние...
Да я свалим ли ? Пред кого? Кога?
Дали си струва? И дали е редно?
Тежи зад маската една тъга
и бавно ни разяжда... За последно
кога без маска всъщност сме били?
Дали това донесло ни е радост?
Или на злото тъмните стрели
са търсили да ни ранят... нахалост.
В живота няма място за тъга...
Съдбата ни е свише подредена.
Свалете всички маските сега...
красиви са... на театрална сцена."
Нина Чилиянска
Така в някакъв синхрон думите, светлината и маската се срещат в пространството, зареждат ни, гръмват, като фойерверки и ни отблъскват, и от себе си, и една от друга.
После настъпва онзи измислен мрак, точно както след деня настъпва нощта и точно тази ситуация ме кара да мисля, че историята се е родила и живее собствен живот.
Сега искам да споделя това, преди изгрева, за да може да види светлина.
И маските на мрака да паднат.
Благодаря на Екатерина за преживяването, защото беше в двете крайности на душата ми, но тази сутрин душата ми се събуди уголемена.
Модел актрисата: Екатерина Стоянова
Стихотворение: Нина Чилиянска
Фотограф и текст: Мариана Стоичкова-Айзаксън
Текст и фотографии: Мариана Стоичкова-Айзаксън
В тази част на годината сме, в която се стъмва рано. Липсва ми светлината.
Вчера в края на деня, вървейки към къщи забелязах, че от всички витрини ми се усмихваха ангели.
Помислих си, София- град на ангели.
Често не ги забелязваме.
Първият ангел ми подари Линда, наричам я моята баба от другата страна на океана, беше през 2004г. в любимият Порт Уйнг, Уисконсин, САЩ. Успях да обиколя с него Америка, да сменя няколко къщи и да го имам до днес на почетно място у дома. (Снимката долу в ляво).
После се бе появил и друг ангел.
А през годините съм събирала перца, в чест на едни приятели, които си пращаха перца, защото се обичаха, а живееха далеч.
Избрала съм да живея с красивото, със светлината и имам очи за нея.
Ти за какво имаш очи?
Виждаш ли, доброто и колко много красота всъщност има на този свят.
Въпреки различните течения и модерни тенденции, ако отворим очи ще видим, че те са около нас, Някой ни ги е пратил, за да намираме пътят към надеждата и спасението.
Има още един град на Ангели по Коледа, това е Лондон (Снимката долу в дясно).
]]>
7 начина да дадеш път на любовта
Снимка и текст: Мариана Стоичкова-Айзаксън
Надпреварвате ли се? Харесва ви да се състезавате, да побеждавате, да притежавате. Добре за вас.
А какво спечелихте? Какво дадохте, докато взимахте? Наситихте ли се? Или вземането няма насищане, защото благото е само в даването.
Седем начина да дадеш път на любовта.
1. Най-лесно е да отвърнеш на усмивка, но някой трябва да ти я даде.
Дай я и ти!
2. Най-доброто лекарство е прегръдката, но тя е поне от двама и се споделя.
3. Остави тишината да разкаже за премълчаните болки на другия, така ще излекуваш душата му, без да бъркаш в нея.
4. Дари една минута съзерцание в очите на човекът срещу теб, позволи и на него да наднекне в теб.
5. Подай ръка, ако някой е в беда.
6. Спри, ако някой е паднал, помогни, попитай, дай добра дума.
7. Прости на лошия, не прави като него, накарай го, той да бъде като теб. Прости му.
Сещата се за още много начина да проправим път на любовта, нали?
]]>
Българската роза има плътен аромат, който можеш да усетиш в дълбочина с всичките си сетивата. Българската земя е земя с душа! Планината има пулс, реката носи радост, вятърът чудните песни на птиците. Въздухът бризът на милувката, дошла за миг върху страните ти.
А ти какво носиш, мили Българино?
Мъка, мъка, грешен код носим, а сме родени за победа! Семето ни е сила! Семето ни е благодат!
Имаме ДУХ, огромен. Светът се нуждае от нас, не ние от него. Помни това.
Българският народ е духовен, мъдър, грижовен, правим път на мравката (и това е чест, а не слабост!), трудолюбиви, родолюбиви и обични са сърцата ни, познаваме семенцата, тревичките, времето, свързани сме с трепетите на Земята.
НО хората... потънаха в мрак и бедност, децата занимаха на далеч. Старите хора с пенсиите едвам кретат. Отклоних се, защото искам да представя една българка, има нещо много силно, витално, духовно и сякаш носи кода на истинска България, онази забравената. Кипи й душата, умът й е хладен, усмивката блага, голяма. Носи нещо, като прегръдка в себе си, в същото време е скала. Не бях срещала скоро истинското лице на българина, като човек и дух, а тя го носи, носи Духът, Силата, сякаш някаква безкрайност грее в гърдите й.
Тя е на един от най-високите постове в света, изпълнява длъжността управляващ директор на Международния валутен фонд. Срещнах я в тесен кръг, нейният- книги, семейство, образование, там тя си е у дома и се наслаждава на всеки ми,г в страни от медииния шум в приятелска и много човешка обстановка, заедно.
Знаете ли, какво прави Кристалина- Кристалина?
Не са титлите, образованието, позициите, това, че е благословена да се роди на тази земя- България и да носи това голямо сърце.
Не бях виждала отдавна истинската България, а тя я носи в сърцето си, не случайно е любима личност на много и различни хора по света. Това сме ние, коренът ни, кодът, ДНК-то, зародиша, семето, пъпката. Мъничкото, което не можеш да видиш, всъщност е огромното, което не можеш да обхванеш.
Душите ни са безкрайни. Една такава душа почетохме вчера- Васил Кинов. Все го помня с романът му "Кучето", кучето като куче, нарочно се повтарям куче. То може да има много лица, но душа носи и всички го знаем. Васил Кинов, не е между нас, но както каза проф. Кристалина Георгиева, остави наследстово:
Какво по-голямо богатство да остави човек след себе си. Когато останеш в тихото сам, единственото от което се нуждаеш е една единствена добра дума.
Вчера бе представена трилогията "Мокри тайни", сборникът съдържа романите „Мъжки тайни” и „Мокри витражи” и книгата с разкази „Ловен сезон”. Изданието е факт по идея на проф. д.ик.н. Стоян Денчев и е дело на Академичното издателство „За буквите – О писменех”. За книгата държа да открадна едно изрежение от статията на trud.bg на Анжела Димчева (без да съм я питала):
Децата, те са семето. Животът на едно семенце не е лесен, изпълнен е с бури, студ, лед и пек. Така и с неговите, не са погалени от съдбата, но са обичници на съдбата, защото ги е научила, да отстояват правото си, да са свододни, будни, смели, да пазят душите си и главите си високо. Да падат и да летят. Те са точно онова семе, което дава плод. Дали си дават сметка за това? Изобщо- не. На всичкото от горе са и скромни. Добрият човек е от доброто семе. Това е заветът ни.
А семето, това семе ми е любимо- Ахил. Той е на осем. Кавалер. Смел. Със силно чувсто за справедливост. Мога да го нарека с гордост мой приятел.
Дадоха му завет, а той отговори- "За мен ще е чест", от къде ги знае тези неща, това дете. Пак от там от семето, от България, от семейството. Церемонията завърши.
Ахил ме покани на ресторант, хвана ръката ми и ме поведе през малката залата, до една чиния на масата с нещо вкусно, от което той самият е алергичен, но беше сякаш длъжен да е джентълмен с мен, нали съм им гост. Бре, какви деца раждат тези българки Сави Кинова
НО... попитах Ахил, как се чувства, как възприема този ден, тази сбирка и знаете ли как ми отговори , разказа ми за съвсем друго неща, неправдите в училище, за децата, за гаврите със съучениците, той искаше да ги защити, през целият ден само това му бе седяло в малката детска и чиста главица- как да защити другите деца от лошите. Казах му, че няма лоши деца, а има нещастни.
Следващото, което получих, бе послението на Кристалина към мен:
Нека с това да завърша за книгата и нейните гости. Но за семето ще продължа, защото семето не може да спира, то винаги расте.
Всички гости вече бяхме в градината пред университета и с Ахил си продължихме темата за училище, това най-силно го вълнуваше. Той е много умен и много мъдър и буден. Разказах му за лошото, от какво се ражда и за силата на доброто и как да отвърнем с добро и да сме по-силни.
След малко получих посление от него в един мой любим тефтер:
Ние ще победим, а семето ще продължава да расте, за да пребъдваме в Бог и в България!
Амин!
Фото и текст: Мариана Стоичкова-Айзаксън
Снимките и текста, принадлежат на автора и на семейството, моля, да поискате разрешение за ползване.
Текст, видео и фото материал: Мариана Стоичкова-Айзаксън
Влиза и се настанява право в сърцето.
Нужен и е само един поглед, също, както ни е нужен само един дъх, когато започва животът ни.
И така трябва да отброяваме туптенето на сърцата ни, също както вдишванията, за да сме сигурни, че съществува, че е жива, а ние просто трябва да усещаме ритъма и да танцуваме в сърцата си.
Случване- тогава, когато станат реалност нашите фантазии, но и нашите НеФантазии.
Шок за всички сетива, понякога силен, като треска.
После идва онова въздигане, полет над света, така като, че ли всичко ти принадлежи. Това е когато любовта покаже своята взаймност и споделеност.
Истината е, че любовта никога не е излизала от нас, тя е закодирана в нашето ДНК, точно преди момента на зачатието, тогава любовта е свързала двама души в едно цяло.
Ние само трябва да я разширяваме, защото тя граници няма, има само пулс, пулсът на любовта я разпростира по цялото ни тяло, а тялото, душата и умът могат да я раздават навред.
Хубаво звучи, нали.
Това е всичко за любовта.
И е записано в Светото Писание
Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.
И понеже всичко свято е недостъпно за дявола, той иска да загаси светлината в теб, защото не може да вирее при наличието на светлина и любов.
Тогава изпраща страха.
И ти сам решаваш просто да загасиш светлината на любовта.
Днес е празник, празник на любовта, в света не съществува празник на страха, защото той е също, както тъмнината, отсъствие не насветлина, а на любов, а любовта ни е обещана.
Записана е в нашето ДНК.
Платена е с кръвта на Исус.
Светът е създаден така съвършен, за да му се наспаждаваме с любов и пълни сърца.
Бъдете щастливи и светете.
Фотографии и видео: Мариана Стоичкова-Айзаксън
Снимка 1: Лебеди "Двама в една посока", Ричмънд Парк, Лондон
Снимка 2: "Пчелно семейство", село Байкалско в нашия двор
Снимка 3: "Прелитащи птици", Ричмънд Парк, Лондон
Видео: "Изгрев", село Байкалско.
]]>
Превенция, засилване на организма, добра храна, добър сън, добри мисли, движение, как да бъдем активни по-време на "локдаун", как да помогнем на децата ни да израсходват енергията си по време на карантина, как да се справим със стреса, чрез джижение, добра храна и подходящ режим.
Няма въпросителни, защото са прекалено много.
Участвам в Балкански Онлайн Панаир, "Спорт и Здраве", миналата седмица бе организирана ZOOM среща с участниците- спортни клубове и фирми за спортни стоки.
Усети се споделена, сплотена енегрия, амбиции, стремежи, предизвикателства, постижения и разбира се препядствия.
Ползван лаф бе
нали все пак повечето участници са професионални спортисти и в трудни времена са им останали само мускулите. Но няма да говорим за трудности, защото това е целта на всеки атлет да ги преодолява.
Чест прави на спортисти, треньорите и всички благодарение на които съществува клуба във вашето населено място.
Има отбори, които са осигурили всичко, включително превоз за децата до залата, такива в които се тренира безплатно.
Условията са създадени от любов към спорта, със сърце и висок дух.
Точно този дух, който видях на въпросната среща.
Вдъхновена от всички вас и от участието си, като фотограф на Онлайн Панаир "Спорт и Здраве" и аз започнах да тренирам, за да продължа щафетата и да бъда сама пример.
Участието ми може да видите тук:
Фирмите за спорни стоки:
Спортните клубове:
Успех.
Бъдете със силен дух.
Смирена душа.
И жажда за победа!
Фото и текст: Мариана Стоичкова
]]>
Автор: Мариана Стоичкова
Каквото и да е, не носи товара от вчера там.
В желанието да имам Надежда през 2021-ва, се сетих, че няма с какво да я поема, нито къде да я прибера.
И започнах да “разчиствам” всичко, което ми тежеше, всяко бреме, което времето ми остави на гърба, заедно с моите близки и далечни другари, които са свикнали, че имам сила.
Искам да ви кажа, че нямам.
Нямам сила.
Нямам възможност да покривам егоистичните цели, намерения и желанието ви да се възползвате.
И освен това си имам мои грижи, нужди и желанието да изкрещя с яростта на лоялността, която ме караше през цялото време да нося това бреме.
Ако и ти така се чувстваш, направи същото, спри да субсидираш, това което те натъжава, тревожи, отнема усмивката ти, спри да се чуваш с неверния другар, който се кълне в обратното. Спри телевизора.
Дай си момента на собственият вик и нека да отекне докато не дойде утрото.
Спри и кажи “НЕ”, това е най-доброто, което можеш да направиш за себе си. Защото това “НЕ” е най-голямото “ДА” за теб.
Отдъхни, успокой ритъма и започни хармонично да си тактуваш, като изреждаш смело всичките си желания, намерения и копнежи. Напиши песен с желанията си за 2021-ва, защото музиката много дълго, беше само тътен за ушите ти.
Време е да започнеш да танцуваш отново с този живот.
А какво по-хубаво от това да напишеш нова страница.
Нека Новата 2021, да бъде страницата, която дълго си копнял да отвориш, да напишеш, прочетеш и споделиш.
Бъдете споделени в красотата на всяка една нота от чудото живот!
Снимки и текст: Мариана Стоичкова
]]>
Автор: Мариана Стоичкова
Фотографии: Светослав Николов, Софийска опера и балет.
Заковава те за седалката и не можеш да помръднеш, дори на репетицията, без духа на публиката в залата. Публика сме аз и цветята.
Така започва моето пътешествие в света на една опера.
Абсолютно опиянена съм от всичко до което се докоснах.
Но по-важното е, че нашата героиня е докосната от ръката на Бог.
Едно име, което трябва да запомните и видите.
За мен тя е Електра, образът й на жената, която познавам бе заличен от съзнанието ми в мига, в който тя запя на генералната репетиция.
Отидох преди репетицията, очакваше ме самата Електра, исках да взема интервю, интервюто обаче не се състоя тогава, за моя изненада бях поканена да вляза на генералната репетиция на спектакъла. На балкона, всичко бе изключително празнично заради цветята по седалките, които са с цел да осигурят нужната дистанция в публиката, но тези цветя придаваха празнично емоционално приветствие от операта за посетителите.
Репетицията - спектакъл започна точно на време в 18:00 часа. Целия състав бе гримиран, на мястото си в сценични костюми, а пред мен стоеше с огромната си партитура до красива настолна лампа Маестрото. Целият този труд, събран в едно, представен на генералната репетиция, беше за него огромно вълнение, а за мен - да видя спектакъла и него на преден план - самият академик Пламен Карталов, режисьор на премиерния шедьовър, беше нещо свише.
Пандемията е претворила операта в по-празнично от всякога място.
Целият партер е превърнат в оркестрина, за да има място между оркестрантите,които наброяват 85 души за това заглавие.
А оперните певци имат много по-голяма “звукова стена”, която е необходимо да надскочат с гласовете си, заради новото разположение на оркестъра.
“Elektra” by Richard Strauss in Sofia opera
За мен е чест да бъда в Софийска опера и балет и да пиша:
Точно за тази “Електра”.
В тази година - 2020.
За Българска оперна сцена.
За този състав, не мога да ви изброя всичките, но моля ЧУВСТВАЙТЕ СЕ СПЕЦИАЛНИ.
И всичко е за първи път за всички.
Изключение прави диригента- Евън-Алексис Крист, живял “Електра” много пъти на различни сцени по света.
“Опера на оперите.”
Евън-Алексис Крист
Композитор е Рихард Щраус, а Електра е една от най-сложните партитури, писана някога. Изящно поднесена гръцка трагедия в модерен, експресионистичен стил, политонална музика с реформаторски съзвучия.
Музикален връх.
Композитор, който влияе на съзнанието и подсъзнанието, прекрасно поднесен и претворен, заедно с древногръцката драма от Акад. Карталов и целият екип на Софийска опера и балет.
Оставаш с впечатлението, че всеки от състава на спектакъла е дал най-доброто на което е способен.
Пълно отдаване.
Пълно сливане.
Всеки творец се стреми да бъде разгърнат, това се случва в този спектакъл.
Операта “Електра” запазва античния си дух и се преплита с модерното изкуство на 20 век.
Това е опера,правена в ситуация на пандемия и превърнала се, благодарение и на пандемията в събитие на 2020 година в световен мащаб.
Светослав Цанков
Светът ще иска да види българската “ЕЛЕКТРА”.
Преди да разкажа за нейното женско въплъщение, искам да споделя с широката публика, че сега е най-благодатното време да отидете на опера,или друг спектакъл, защото всеки един от героите е живял много по-дълго с образа си и е много по-дълбоко в същността на произведението.
Това “спиране” на света експонира дейността на Софийска опера и балет.
Така се ражда “Електра”.
Смърт. Опера. covid. Публика. Пиано. Учене. Ноември 2019. Ноември 2020. Отдаване. Вдъх. Любов. ЖИВОТ.
Светослав Цанков
Какво може да накара една млада жена да отреже косите си?
Отмъщението или желанието за правда?
Любов и отдаденост, довеждат до обезличаване в собствените стремежи за мъст на героинята.
Да разгърнеш лудостта на душата си.
Електра към сестра си
Докато сестрата, казва:
Електра казва:
И отговорът, които открих бе от майката:
Разбира се това е изкуство, всеки може да намери своите отговори, а “Електра” поставя много въпроси.
Сценографията, усещането за кула от светлина в мрака, декори, които събират и разсичат действието, преплитат образите, слугите и оркестъра. Декора е още една от нотите в 200-те страници клавир.
Как се пее в едно действие от 1 час и 45 минути?
Как се става Електра?
Как се става оперна певица?
Достигането в изкуството.
Достигането в живота на твореца.
Достигане, написано от невидимата ръка на Бога в живота на нашата героиня, не Електра, а Лилия Кехайова.
Това е името, което в началото казах да запомните.
Нямаше как да ви разкажа първо за нея, ако не бях споделила най-напред за огромния труд, талант, отдаденост,на които тя трябва да стъпи и да Бъде.
Защото всички тези талантливи погледи са били и ще бъдат дълго вперени в нея, за да се надскочи певчески, професионално, човешки, чак до нечовешкото на сцената.
Лилия има глас, за който не се разбира веднага, дали е повече красив, повече голям, повече многоцветен или чисто драматичен. След първия монолог това губи значение, защото магията на гласа й вече е подействала върху всички сетива.
Лилия Кехайова е една особено обаятелна, дълбока и устремена в музиката жена, певица, съпруга и тук бих сложила още едно определение за нея- Електра.
Историята си, разказва в дома си 2 дни след Премиерата.
Електра още я държи, дори саждите сякаш още седят по кожата й.
Разговаряхме 2 часа и чак накрая успях да я попитам как, от къде е тръгнала и се оказа, че това сякаш е за друг разговор.
Важно е до къде бе стигнала, за да дойде този разказ, с който живея в момента.
Днес.
Лилия Кехайова има уникалния глас, шанс и отговорност да се слее с образа на Електра.
Сякаш в цялото изграждане на Лили до момента, като творец, като глас, духовност, женственост, познание и богатство чисто човешко, включая житейски път, самото й съществуване я водят към тази най-трудна роля за сопрано.
Бог и е дал.
На родителите й възможност да се грижат и отгледат оперен глас.
След това дава на Лили в тийнейджърските й години да срещне прекрасен вокален педагог, който разкрива нейния глас и така започва да учи оперно пеене.
След това я среща с още хора и прекрасни вокални педагози, които и помагат да развива гласа си.
Любовта.
В лицето на нейния блестящ съпруг- Светослав Цанков, тенор и вокален педагог, изключително богата личност.
Така той става неин най-голям почитател,учител и съпруг, не знам в какъв ред да ги подредя.
За Лилия и Светослав, специално ще говорим в друг разговор, защото само такава любов, може да изгради такъв оперен талант.
Целият увлекателен разговор, може да чуете на запис, защото е невъзможно да го запазя за себе си.
Ноември 2020 година, Лилия Кехайова е отдала почти четвърт век на операта и на подготовката си. Ежедневните репетиции с вокален педагог, дават възможност гласът и да достига върхови точки в музиката, а ролите й, дават възможност да се надскача.
Лилия Кехайова цял живот се е подготвяла за тази роля.
Би я пяла цял живот.
Роля, която се развива цял живот.
Лилия Кехайова
Електра ще оживява с всеки следващ спектакъл, ще предизвиква нейните възможности, защото сливането с образа- вокално и емоционално, сливането с оркестъра, макар че пеят понякога в различни тоналности, уникалното кореспондиране между образите, всичко това е шедьовър.
През ноември 2020-та година на българска сцена е поставен спектакъл от световна величина, който може да покори всички големи сцени по света.
А за Лили остава, една дума, която тя каза:
И удоволствието да може да достигне до пълното си изразяване, като глас и творец.
За какво мечтае Лили?
Ще разберете в друг разговор.
Но преди това разберете “умира” или се “ражда” Електра в края на спектакъла?
П. С.1: По време на интервюто се обажда Йоланта Смолянова, пианистка, корепетитор, първият човек с когото Лилия започва да гради образа музикално. Йоланта безброй пъти е слушала изпълнението, което заедно са изграждали, но на премиерата е била в захлас, помня как се повдигна въздуха в стаята, докато разговаряха.
П.С.2: Толкова много брилянти в короната на този спектакъл, идеално съчетани, вплетени и взаимодействащи си, само за да достигнат до най-тънките струни на душите ни и да ни изцерят с музика.
Светослав Цанков
П.С.3: Гениално режисьорско постановъчно решение, за да се въведе българската публика е архетипната първа сцена - оплакването на гроба на Агамемнон, характерно и за нашите земи.
Автор: Мариана Стоичкова с огромна благодарност за спектакъла, които създадохте в душата ми.
И специално:
Родители
Светослав Цанков: вокален педагог, съпруг
Асистент- режисьор: Вера Петрова
Пианист и корепетитор: Йоланта Смолянова
СНИМКИ: Светослав Николов, Софийска опера и балет
П.С.4 : Статията специално е подготвена за културното издание свързващо Европа с Латинска Америка Conexion Norte Sur, публикувам я тук, за да може българската публика да я види на родния ни език.
Снимки фоайе, Софийска опера и балет: Мариана Стоичкова
¿Qué nos dejaron los niños en la pandemia?
Articulo en CONEXIÓN NORTESUR - MAGAZZÍN INTERNACIONAL
Los niños continúan su misión.
Para educarnos.
Para darnos consejos.
Ser un buen ejemplo.
Para mostrarnos lo bueno.
Para enseñarnos.
En la primavera de 2020, el mundo se quedó en casa.
Los niños no jugaban con sus amigos.
Las calles estaban tranquilas.
Incluso en Londres.
Solo los niños nos habían dado una razón para sonreír, nos dieron esperanza, junto con sus dibujos y juguetes, que nos miraban y saludaban desde los huecos en algún lugar de una calle de Londres junto al río Támesis.
]]>
Идеята да подадеш ръка на друг бизнес, за да може заедно да преодолеем изтитанието 2020 със сигурност много ми допада.
Благодаря на всички, които имат интерес да работим заедно и се радвам, че се възползваха от моите специални предложения.
Благодаря, че сте мои клинети, прифила с участието на панаира може да видите тук:
CLICK HERE: Balkan Fair Online / Mariana Stoichkova Photography
Оставам на разположение за допълнителна информация и записвания.
Мариана Стоичкова
]]>
Една любов, която се случва между дъщеря на френски генерал и български бежанец от Габрово през ноември 1958 година в Париж.
Една любов, претворена в изкуство по целият свят.
Заедно до края, когато Жан-Клод Денат дьо Гилебон умира през 2009 година.
Днес отново са заедно.
Кристо умира на 31 май 2020 г., две седмици преди рожденият им ден, с Жан-Клод по „случайност“ са родени в един и същи ден на 13 юни 1935 година.
Изкуството им дава свободата да създават нежно безпокойство в дадено пространство.
Движат ги смелите идеи, които са толкова мащабни, че е трудно да си представим, че може да останат незабелязани.
Намираме Кристо навсякъде:
„Има връзка между израстването ми в комунистически режим и този стремеж към свобода – отбелязва Кристо. – Марксисткото ми образование помага да използвам ресурсите на капитализма за свои цели. Но и ме направи противник на всякакъв род послания. Посланията могат да са политически, религиозни, търговски – всичко това е пропаганда. Никога няма да правя изкуство с послание. Проектите ни са много по-сложни, много по-значими от какъвто и да е илюстративен акт.“
Христо Владимиров Явашев
Изкуството на двамата художници не знае режим, граници и условности.
Това, което винаги намираме в него са любовта, последователността, независимостта и СВОБОДАТА.
Кристо и Жан-Клод винаги се самофинансират.
Харвардският университет прави изследване на бизнес моделът в резултат на което влиза в учебната литература за първи курс в бизнес факултета на Харвард.
Смели творци за които скоро ще пишат отново.
Тази история за любовта ще завърши там откъдето започна в Париж.
През есента на 2021 година, ще се осъществи последният им проект- опаковането на Триумфалната Арка.
Кристо продължава да подписва творбите с двете им имена и след кончината на сродната му душа.
Тази история има продължение.
Снимки: Интернет и личен архив.
]]>
Madrid Press: Una garza nocturna en medio de la cuarentena en Londres
МС
Легендарният Белфаст, стоеше кротко във вечерта си, обгърнат от Темза и леко подпрян на
градските светлини.
Вперил поглед в Лондон Бридж.
Белфаст беше достолепен, но и някак кокетен. Искаше да бъде забелязван, винаги заставаше в
най-красивото кътче на реката, с гръб към Тауър Бридж, но само за да блестят заедно.
Вечерите му бяха много приятни. Той бе красив и на мястото си, и в дъжда, и под синьото небе.
Слънцето и Луната му бяха приятели и го обгрижваха със светлините и отраженията си. Нежно
докосваха страните му, за да не се чувства сам в тихите вечери.
Целият град и туристите се събираха, за да го гледат всяка вечер, огрян в целия си блясък. През
деня преминаваха стотици малки лодки и речни таксита, но той винаги оставаше с вперения си
поглед към Лондон Бридж.
Имаше милиони снимки и беше видял почти всеки турист, дошъл да разгледа града. Служил на
Британския Кралски флот и защитавал родината си. Втората световна война, сякаш бе негова
майка. Приютил много човешки съдби и вероятно бил последна спирка за много влюбени.
Той не споделяше осемдесетгодишната си история, но неговата осанка шептеше без глас.
През годините минаваха и големи кораби, някои нощуваха близо до него, но неговият блясък и
достойнство, оставаха по-силни от всеки друг голям пътешественик.
Оставаше все така „вперен“ в Лондон Бридж.
Тих.
Върховен.
Сгушен.
Сам.
Сякаш чакаше нещо или все още служеше на родината.
Беше някак неразгадан. Тайнствено величие струеше от Белфаст.
Така минаваха дните, а нощите се претъркулваха.
Слънцето и Луната му останаха най-мили приятели, а Темза продължаваше да го обгръща в
цялото му величие.
Беше вечер като всяка друга, е може би небето блестеше по-силно след залеза и беше по-червено.
Нещо непознато се прокрадваше във въздуха и стана свежо, един ветрец леко погали достолепния
Белфаст.
Върху Темза се носеше едно великолепие, беше нещо между балерина и бяла птица. Носеше
светлината върху крилете си.
Разцепи тишината около Белфаст, огледа се в небето, усмихна му се и озари звездите. Носеше
музика в смеха си. Тази морска птица бе прелитала между континентите през знаини и незнаини
земи. Познаваше Океанът, той се бе грижил за нея, за сигурността й в суровите морета в
страшните нощни бури.
А сега Темза я водеше на някъде. Птицата бе щастлива да бъде с приятелите си и да е посрещната
от реката. Птицата идваше с много щастливи и любопитни хора на борда си. Всички бяха толкова
заразени от смеха й, че не спираха да се радват и танцуват. Темза се озари също, светлините на
града премигваха под ритъма на музиката. Всички бяха готови да посрещнат незнаините гости.
Птицата забеляза достолепния Белфаст и някак притихна в смеха си за миг. Грациозно премина
покрай него, като го показа на всичките си гости на борда. Те не спираха да го снимат.
Той за първи път сякаш се сконфузи, не, не се бе сконфузил от туристите с въоръжени с камери. А
от сиянието, което ги носеше сякаш върху крилете си.
Той, като всяко величие просто сякаш отметна глава, за това му помогна Темза, като пусна една
вълна. Остана в собствената си тишина, а птицата просто отлетя към брега.
Музиката отихна.
Белфаст също притихна и се унесе в нощта.
Всички гости на птицата, заедно с екипажът й я оставиха сама. Остана само с капитанът. Тя се
остави на реката и на човекът да се погрижат за нея и заспа.
Нощта се спусна над града и преспа дори Темза.
Остана само лекия ветрец да милва Белфаст в съня му.
Тази нощ луната също спеше.
Никой не запомни следващите часове.
Утрото се събуди преди Слънцето да е дошло, погледна към спящата Темза и леко хъркащият
Тауър Бридж.
И какво видя? Спящи един до друг Белфаст и неговата птица.
Утрото изтича, прошепна нещо на Слънцето преди да е събудило града.
Слънцето се усмихна и в този миг блесна. С нежна красива светлина обля сякаш в прегръдна
Белфаст и неговата птица.
Те посрещнаха деня сякаш за ръка с усмивки и погледи вперени към Лондон Бридж.
18:25 часа, 04.08.2018г.
Мариана Стоичкова
]]>
It is time for presents.
If you need a unique idea, here it is Happy Collage Factory.
We are creating a special gift for your loved ones.
Easy, unique and with love from Happy Collage Factory!
]]>
“Por la tarde. En silencio”, de la búlgara Mariana Stoichkova, premiada por ADEPA Móstoles Autor: Felix Rosado
]]>