Вчера сутринта, изкачвайки Витоша, за да посрещнем изгревът, Луната осветяваше пътя ни. Мислех, че колкото повече се изкачваме, тя ще се скрие и залезе, но не, Луната с огромно любопитство и любезност ни чакаше и сякаш се повдигаше над хребета, обратно на законите за собственото си движение. А красивите поляни с Теснолистна върбовка, позната още, като Кипрей или Иван чай, изглеждаха, като море от лилав цвят.