Българската роза има плътен аромат, който можеш да усетиш в дълбочина с всичките си сетивата.
Българската земя е земя с душа!
Планината има пулс, реката носи радост, вятърът чудните песни на птиците.
Въздухът бризът на милувката, дошла за миг върху страните ти.
А ти какво носиш, мили Българино?
Мъка, мъка, грешен код носим, а сме родени за победа!
Семето ни е сила!
Семето ни е благодат!
Имаме ДУХ, огромен.
Светът се нуждае от нас, не ние от него.
Помни това.
Българският народ е духовен, мъдър, грижовен, правим път на мравката (и това е чест, а не слабост!), трудолюбиви, родолюбиви и обични са сърцата ни, познаваме семенцата, тревичките, времето, свързани сме с трепетите на Земята.
Бог обича България!
НО хората... потънаха в мрак и бедност, децата занимаха на далеч. Старите хора с пенсиите едвам кретат.
Отклоних се, защото искам да представя една българка, има нещо много силно, витално, духовно и сякаш носи кода на истинска България, онази забравената.
Кипи й душата, умът й е хладен, усмивката блага, голяма. Носи нещо, като прегръдка в себе си, в същото време е скала.
Не бях срещала скоро истинското лице на българина, като човек и дух, а тя го носи, носи Духът, Силата, сякаш някаква безкрайност грее в гърдите й.
Тя е на един от най-високите постове в света.
Срещнах я в тесен кръг, нейният- книги, семейство, образование, там тя си е у дома и се наслаждава на всеки миг, нямаше от силните на деня, които ни облъчват, пресират и ни карат да забравяме истината.
Знаете ли, какво прави Кристалина- Кристалина?
Не са титлите, образованието, позициите.
А това, че е благословена да се роди на тази земя- България.
Не бях виждала отдавна истинската България, а тя я носи в сърцето си, не случайно е любима личност на много и различни хора по света. Това сме ние, коренът ни, кодът, ДНК-то, зародиша, семето, пъпката. Мъничкото, което не можеш да видиш, всъщност е огромното, което не можеш да обхванеш.
Душите ни са безкрайни.
Една такава душа почетохме вчера- Васил Кинов.
Все го помня с романът му "Кучето", кучето като куче, нарочно се повтарям куче. То може да има много лица, но душа носи и всички го знаем.
Васил Кинов, не е между нас, но както каза проф. Кристалина Георгиева, остави наследстово - книгите и децата.
Какво по-голямо богатство да остави човек след себе си.
Когато останеш в тихото сам, единственото от което се нуждаеш е една единствена добра дума.
Да завещаеш...
ДУМИ.
И едно мото:
"Не чакай залеза!
В. Кинов
Вчера бе представена трилогията "Мокри тайни", сборникът съдържа романите „Мъжки тайни” и „Мокри витражи” и книгата с разкази „Ловен сезон”.
Изданието е факт по идея на проф. д.ик.н. Стоян Денчев и е дело на Академичното издателство „За буквите – О писменех”.
За книгата държа да открадна едно изрежение от статията на trud.bg на Анжела Димчева (без да съм я питала):
„Книгата е едно пътешествие в творчеството на моя баща. Той не вярваше на фалшивата демокрация в България, продължаваше да се надява и ме научи никога да не се предавам” – каза Виктор Кинов.
ДЕЦА.
Децата, те са семето.
Животът на едно семенце не е лесен, изпълнен е с бури, студ, лед и пек.
Така и с неговите, не са погалени от съдбата, но са обичници на съдбата, защото ги е научила, да отстояват правото си, да са свододни, будни, смели, да пазят душите си и главите си високо. Да падат и да летят. Те са точно онова семе, което дава плод.
Дали си дават сметка за това? Изобщо- не. На всичкото от горе са и скромни.
Добрият човек е от доброто семе.
Това е заветът ни.
А семето, това семе ми е любимо- Ахил.
Той е на осем.
Кавалер.
Смел.
Със силно чувсто за справедливост.
Мога да го нарека с гордост мой приятел.
Дадоха му завет, а той отговори- "За мен ще е чест", от къде ги знае тези неща, това дете. Пак от там от семето, от България, от семейството.
Церемонията завърши.
Ахил ме покани на ресторант, хвана ръката ми и ме поведе през малката залата, до една чиния на масата с нещо вкусно, от което той самият е алергичен, но беше сякаш длъжен да е джентълмен с мен, нали съм им гост.
Бре, какви деца раждат тези българки Сави Кинова
Децата на любовта и свободата.
НО... попитах Ахил, как се чувства, как възприема този ден, тази сбирка и знаете ли как ми отговори , разказа ми за съвсем друго неща, неправдите в училище, за децата, за гаврите със съучениците, той искаше да ги защити, през целият ден само това му бе седяло в малката детска и чиста главица- как да защити другите деца от лошите.
Казах му, че няма лоши деца, а има нещастни.
Следващото, което получих, бе послението на Кристалина към мен:
"Да сме добри едни към други, та да върви на добро на страната ни!"
K. Георгиева
Нека с това да завърша за книгата и нейните гости.
Но за семето ще продължа, защото семето не може да спира, то винаги расте.
Всички гости вече бяхме в градината пред университета и с Ахил си продължихме темата за училище, това най-силно го вълнуваше. Той е много умен и много мъдър и буден.
Разказах му за лошото, от какво се ражда и за силата на доброто и как да отвърнем с добро и да сме по-силни.
След малко получих посление от него в един мой любим тефтер:
"доброто винаги побеждава злото..."
Ахил
Ние ще победим, а семето ще продължава да расте, за да пребъдваме в Бог и в България!
Амин!
Фото и текст: Мариана Стоичкова-Айзаксън
Снимките и текста, принадлежат на автора и на семейството, моля, да не се ползват без разрешение.