Автор: Мариана Стоичкова
Фотографии: Светослав Николов, Софийска опера и балет.
Заковава те за седалката и не можеш да помръднеш, дори на репетицията, без духа на публиката в залата. Публика сме аз и цветята.
Така започва моето пътешествие в света на една опера.
Абсолютно опиянена съм от всичко до което се докоснах.
Но по-важното е, че нашата героиня е докосната от ръката на Бог.
Едно име, което трябва да запомните и видите.
За мен тя е Електра, образът й на жената, която познавам бе заличен от съзнанието ми в мига, в който тя запя на генералната репетиция.
Отидох преди репетицията, очакваше ме самата Електра, исках да взема интервю, интервюто обаче не се състоя тогава, за моя изненада бях поканена да вляза на генералната репетиция на спектакъла. На балкона, всичко бе изключително празнично заради цветята по седалките, които са с цел да осигурят нужната дистанция в публиката, но тези цветя придаваха празнично емоционално приветствие от операта за посетителите.
Репетицията - спектакъл започна точно на време в 18:00 часа. Целия състав бе гримиран, на мястото си в сценични костюми, а пред мен стоеше с огромната си партитура до красива настолна лампа Маестрото. Целият този труд, събран в едно, представен на генералната репетиция, беше за него огромно вълнение, а за мен - да видя спектакъла и него на преден план - самият академик Пламен Карталов, режисьор на премиерния шедьовър, беше нещо свише.
Пандемията е претворила операта в по-празнично от всякога място.
Целият партер е превърнат в оркестрина, за да има място между оркестрантите,които наброяват 85 души за това заглавие.
А оперните певци имат много по-голяма “звукова стена”, която е необходимо да надскочат с гласовете си, заради новото разположение на оркестъра.
“Elektra” by Richard Strauss in Sofia opera
За мен е чест да бъда в Софийска опера и балет и да пиша:
Точно за тази “Електра”.
В тази година - 2020.
За Българска оперна сцена.
За този състав, не мога да ви изброя всичките, но моля ЧУВСТВАЙТЕ СЕ СПЕЦИАЛНИ.
И всичко е за първи път за всички.
Изключение прави диригента- Евън-Алексис Крист, живял “Електра” много пъти на различни сцени по света.
“Опера на оперите.”
Евън-Алексис Крист
Композитор е Рихард Щраус, а Електра е една от най-сложните партитури, писана някога. Изящно поднесена гръцка трагедия в модерен, експресионистичен стил, политонална музика с реформаторски съзвучия.
Музикален връх.
Композитор, който влияе на съзнанието и подсъзнанието, прекрасно поднесен и претворен, заедно с древногръцката драма от Акад. Карталов и целият екип на Софийска опера и балет.
Оставаш с впечатлението, че всеки от състава на спектакъла е дал най-доброто на което е способен.
Пълно отдаване.
Пълно сливане.
Всеки творец се стреми да бъде разгърнат, това се случва в този спектакъл.
Операта “Електра” запазва античния си дух и се преплита с модерното изкуство на 20 век.
Това е опера,правена в ситуация на пандемия и превърнала се, благодарение и на пандемията в събитие на 2020 година в световен мащаб.
Светослав Цанков
Светът ще иска да види българската “ЕЛЕКТРА”.
Преди да разкажа за нейното женско въплъщение, искам да споделя с широката публика, че сега е най-благодатното време да отидете на опера,или друг спектакъл, защото всеки един от героите е живял много по-дълго с образа си и е много по-дълбоко в същността на произведението.
Това “спиране” на света експонира дейността на Софийска опера и балет.
Така се ражда “Електра”.
Смърт. Опера. covid. Публика. Пиано. Учене. Ноември 2019. Ноември 2020. Отдаване. Вдъх. Любов. ЖИВОТ.
Светослав Цанков
Какво може да накара една млада жена да отреже косите си?
Отмъщението или желанието за правда?
Любов и отдаденост, довеждат до обезличаване в собствените стремежи за мъст на героинята.
Да разгърнеш лудостта на душата си.
Електра към сестра си
Докато сестрата, казва:
Електра казва:
И отговорът, които открих бе от майката:
Разбира се това е изкуство, всеки може да намери своите отговори, а “Електра” поставя много въпроси.
Сценографията, усещането за кула от светлина в мрака, декори, които събират и разсичат действието, преплитат образите, слугите и оркестъра. Декора е още една от нотите в 200-те страници клавир.
Как се пее в едно действие от 1 час и 45 минути?
Как се става Електра?
Как се става оперна певица?
Достигането в изкуството.
Достигането в живота на твореца.
Достигане, написано от невидимата ръка на Бога в живота на нашата героиня, не Електра, а Лилия Кехайова.
Това е името, което в началото казах да запомните.
Нямаше как да ви разкажа първо за нея, ако не бях споделила най-напред за огромния труд, талант, отдаденост,на които тя трябва да стъпи и да Бъде.
Защото всички тези талантливи погледи са били и ще бъдат дълго вперени в нея, за да се надскочи певчески, професионално, човешки, чак до нечовешкото на сцената.
Лилия има глас, за който не се разбира веднага, дали е повече красив, повече голям, повече многоцветен или чисто драматичен. След първия монолог това губи значение, защото магията на гласа й вече е подействала върху всички сетива.
Лилия Кехайова е една особено обаятелна, дълбока и устремена в музиката жена, певица, съпруга и тук бих сложила още едно определение за нея- Електра.
Историята си, разказва в дома си 2 дни след Премиерата.
Електра още я държи, дори саждите сякаш още седят по кожата й.
Разговаряхме 2 часа и чак накрая успях да я попитам как, от къде е тръгнала и се оказа, че това сякаш е за друг разговор.
Важно е до къде бе стигнала, за да дойде този разказ, с който живея в момента.
Днес.
Лилия Кехайова има уникалния глас, шанс и отговорност да се слее с образа на Електра.
Сякаш в цялото изграждане на Лили до момента, като творец, като глас, духовност, женственост, познание и богатство чисто човешко, включая житейски път, самото й съществуване я водят към тази най-трудна роля за сопрано.
Бог и е дал.
На родителите й възможност да се грижат и отгледат оперен глас.
След това дава на Лили в тийнейджърските й години да срещне прекрасен вокален педагог, който разкрива нейния глас и така започва да учи оперно пеене.
След това я среща с още хора и прекрасни вокални педагози, които и помагат да развива гласа си.
Любовта.
В лицето на нейния блестящ съпруг- Светослав Цанков, тенор и вокален педагог, изключително богата личност.
Така той става неин най-голям почитател,учител и съпруг, не знам в какъв ред да ги подредя.
За Лилия и Светослав, специално ще говорим в друг разговор, защото само такава любов, може да изгради такъв оперен талант.
Целият увлекателен разговор, може да чуете на запис, защото е невъзможно да го запазя за себе си.
Ноември 2020 година, Лилия Кехайова е отдала почти четвърт век на операта и на подготовката си. Ежедневните репетиции с вокален педагог, дават възможност гласът и да достига върхови точки в музиката, а ролите й, дават възможност да се надскача.
Лилия Кехайова цял живот се е подготвяла за тази роля.
Би я пяла цял живот.
Роля, която се развива цял живот.
Лилия Кехайова
Електра ще оживява с всеки следващ спектакъл, ще предизвиква нейните възможности, защото сливането с образа- вокално и емоционално, сливането с оркестъра, макар че пеят понякога в различни тоналности, уникалното кореспондиране между образите, всичко това е шедьовър.
През ноември 2020-та година на българска сцена е поставен спектакъл от световна величина, който може да покори всички големи сцени по света.
А за Лили остава, една дума, която тя каза:
И удоволствието да може да достигне до пълното си изразяване, като глас и творец.
За какво мечтае Лили?
Ще разберете в друг разговор.
Но преди това разберете “умира” или се “ражда” Електра в края на спектакъла?
П. С.1: По време на интервюто се обажда Йоланта Смолянова, пианистка, корепетитор, първият човек с когото Лилия започва да гради образа музикално. Йоланта безброй пъти е слушала изпълнението, което заедно са изграждали, но на премиерата е била в захлас, помня как се повдигна въздуха в стаята, докато разговаряха.
П.С.2: Толкова много брилянти в короната на този спектакъл, идеално съчетани, вплетени и взаимодействащи си, само за да достигнат до най-тънките струни на душите ни и да ни изцерят с музика.
Светослав Цанков
П.С.3: Гениално режисьорско постановъчно решение, за да се въведе българската публика е архетипната първа сцена - оплакването на гроба на Агамемнон, характерно и за нашите земи.
Автор: Мариана Стоичкова с огромна благодарност за спектакъла, които създадохте в душата ми.
И специално:
Родители
Светослав Цанков: вокален педагог, съпруг
Асистент- режисьор: Вера Петрова
Пианист и корепетитор: Йоланта Смолянова
СНИМКИ: Светослав Николов, Софийска опера и балет
П.С.4 : Статията специално е подготвена за културното издание свързващо Европа с Латинска Америка Conexion Norte Sur, публикувам я тук, за да може българската публика да я види на родния ни език.
Снимки фоайе, Софийска опера и балет: Мариана Стоичкова