Българският народ е духовен, мъдър, грижовен, правим път на мравката (и това е чест, а не слабост!), трудолюбиви, родолюбиви и обични са сърцата ни, познаваме семенцата, тревичките, времето, свързани сме с трепетите на Земята.
 

Българската роза, книгите и децата. Представяне на трилогията "Мокри тайни" на Васил Кинов

---

Фото и текст: Мариана Стоичкова-Айзаксън
 

Българската роза има плътен аромат, който можеш да усетиш в дълбочина с всичките си сетивата. Българската земя е земя с душа! Планината има пулс, реката носи радост, вятърът чудните песни на птиците. Въздухът бризът на милувката, дошла за миг върху страните ти.

А ти какво носиш, мили Българино?

Мъка, мъка, грешен код носим, а сме родени за победа! Семето ни е сила! Семето ни е благодат!

Имаме ДУХ, огромен. Светът се нуждае от нас, не ние от него. Помни това.

Българският народ е духовен, мъдър, грижовен, правим път на мравката (и това е чест, а не слабост!), трудолюбиви, родолюбиви и обични са сърцата ни, познаваме семенцата, тревичките, времето, свързани сме с трепетите на Земята.

Бог обича България!

НО хората... потънаха в мрак и бедност, децата занимаха на далеч. Старите хора с пенсиите едвам кретат. Отклоних се, защото искам да представя една българка, има нещо много силно, витално, духовно и сякаш носи кода на истинска България, онази забравената. Кипи й душата, умът й е хладен, усмивката блага, голяма. Носи нещо, като прегръдка в себе си, в същото време е скала. Не бях срещала скоро истинското лице на българина, като човек и дух, а тя го носи, носи Духът, Силата, сякаш някаква безкрайност грее в гърдите й.

Тя е на един от най-високите постове в света, изпълнява длъжността управляващ директор на Международния валутен фонд. Срещнах я в тесен кръг, нейният- книги, семейство, образование, там тя си е у дома и се наслаждава на всеки ми,г в страни от медииния шум в приятелска и много човешка обстановка, заедно.

Знаете ли, какво прави Кристалина- Кристалина?

Не са титлите, образованието, позициите, това, че е благословена да се роди на тази земя- България и да носи това голямо сърце.

Не бях виждала отдавна истинската България, а тя я носи в сърцето си, не случайно е любима личност на много и различни хора по света. Това сме ние, коренът ни, кодът, ДНК-то, зародиша, семето, пъпката. Мъничкото, което не можеш да видиш, всъщност е огромното, което не можеш да обхванеш.

Душите ни са безкрайни. Една такава душа почетохме вчера- Васил Кинов. Все го помня с романът му "Кучето", кучето като куче, нарочно се повтарям куче. То може да има много лица, но душа носи и всички го знаем. Васил Кинов, не е между нас, но както каза проф. Кристалина Георгиева, остави наследстово:

книгите и децата

Какво по-голямо богатство да остави човек след себе си. Когато останеш в тихото сам, единственото от което се нуждаеш е една единствена добра дума.

Да завещаеш...

ДУМИ

 

И едно мото:

"Не чакай залеза!

В. Кинов

 

 

 

 

Вчера бе представена трилогията "Мокри тайни", сборникът съдържа романите „Мъжки тайни” и „Мокри витражи” и книгата с разкази „Ловен сезон”. Изданието е факт по идея на проф. д.ик.н. Стоян Денчев и е дело на Академичното издателство „За буквите – О писменех”. За книгата държа да открадна едно изрежение от статията на trud.bg на Анжела Димчева (без да съм я питала):

 

„Книгата е едно пътешествие в творчеството на моя баща. Той не вярваше на фалшивата демокрация в България, продължаваше да се надява и ме научи никога да не се предавам” – каза Виктор Кинов.

ДЕЦА

Децата, те са семето. Животът на едно семенце не е лесен, изпълнен е с бури, студ, лед и пек. Така и с неговите, не са погалени от съдбата, но са обичници на съдбата, защото ги е научила, да отстояват правото си, да са свододни, будни, смели, да пазят душите си и главите си високо. Да падат и да летят. Те са точно онова семе, което дава плод. Дали си дават сметка за това? Изобщо- не. На всичкото от горе са и скромни. Добрият човек е от доброто семе. Това е заветът ни.

А семето, това семе ми е любимо- Ахил. Той е на осем. Кавалер. Смел. Със силно чувсто за справедливост. Мога да го нарека с гордост мой приятел.

Дадоха му завет, а той отговори- "За мен ще е чест", от къде ги знае тези неща, това дете. Пак от там от семето, от България, от семейството. Церемонията завърши.

Ахил ме покани на ресторант, хвана ръката ми и ме поведе през малката залата, до една чиния на масата с нещо вкусно, от което той самият е алергичен, но беше сякаш длъжен да е джентълмен с мен, нали съм им гост. Бре, какви деца раждат тези българки Сави Кинова

 

 

Децата на любовта и свободата
 

НО... попитах Ахил, как се чувства, как възприема този ден, тази сбирка и знаете ли как ми отговори , разказа ми за съвсем друго неща, неправдите в училище, за децата, за гаврите със съучениците, той искаше да ги защити, през целият ден само това му бе седяло в малката детска и чиста главица- как да защити другите деца от лошите. Казах му, че няма лоши деца, а има нещастни.

Следващото, което получих, бе послението на Кристалина към мен:

 

"Да сме добри едни към други, та да върви на добро на страната ни!"

K. Георгиева

Нека с това да завърша за книгата и нейните гости. Но за семето ще продължа, защото семето не може да спира, то винаги расте.

Всички гости вече бяхме в градината пред университета и с Ахил си продължихме темата за училище, това най-силно го вълнуваше. Той е много умен и много мъдър и буден. Разказах му за лошото, от какво се ражда и за силата на доброто и как да отвърнем с добро и да сме по-силни.

След малко получих посление от него в един мой любим тефтер:

 

"доброто винаги побеждава злото..."

Ахил

 

Ние ще победим, а семето ще продължава да расте, за да пребъдваме в Бог и в България!

Амин!

 

 

Фото и текст: Мариана Стоичкова-Айзаксън

Снимките и текста, принадлежат на автора и на семейството, моля, да поискате разрешение за ползване.