Текст: Мариана Стоичкова-Айзаксън / 

Мислейки, какво да бъде пожеланието ми за 2024-та, изникна случка, в която бях непряк участник броени минути след настъпването на Нова година.

Частно парти в заведение някъде отвъд океана, добро настроение, игри и приятни разговори.
Младеж за който вместо Убър до вкъщи, макар ранния час се налага линейка.
Млада енергична жена, готова за купон, пълна с енергия и завладяваща цялото пространство с присъствието си, за първи път се сблъсква с призванието си и точно тук дойде идеята за новогодишното пожелание.

Да бъдем призванието си.
Да даваме.
Да бъдем там където сме нужни, а не там където ни е удобно.
Светът има нужда от нас, не ние от светът.

Кейти, работи в сферата на здравеопазването, но никога не й се е налагало да спасява живот извън медицински център.
Младежът, пийнал алкохол в комбинация с медикаменти се оказва в животозастрашаваща ситуация.

Приятелите поръчвайки Убър за момчето установяват, че състоянието му рязко е влошено и тогава Кейти се впуска в даването на първа помощ- не, ами изваждането му от онзи свят.

Да се бориш за живота на непознат човек и да победиш смъртта в първите минути на новата година. Кейти бе срещнала очи в очи призванието си и причината Бог да й бе дал толкова сила и енергия, само за да може да го следва.

Пожеланието ми е всеки от нас да следва призванието си и да бъдем повече даващи, защото ръката, която дава е богата.

Използвам случая да ви благодаря, че сте мои клиенти, защото вие сте непреки (но основни) участници в моето даване през годината в подкрепа на каузи, творци в България и нуждаещи се.

Благодаря ви, надявам се годината да е богата на даване!