Светлината, маската и думите- откъс от среща в изкуствения мрак.

Модел актрисата: Екатерина Стоянова
Стихотворение: Нина Чилиянска
Фотограф и текст: Мариана Стоичкова-Айзаксън

Искам да споделя откъс от една история за маските, нашите собствени отражения, копнежи и страхове.

Снимките са правени през есента в един забързан ден.
За много кратко от едно светло помещение притворихме мрак по сред бял ден, поставих една светлина и Екатерина Стоянова изгря в мрака, но зад маска.


Сега, като се замисля, за да направя светлина трябваше да направя първо мрак, защото светлината на светло е сякаш невидима, незабележима, сякаш я няма.

Катето от своя страна подготвяйки се за снимки, беше дошла с красива театрална (или бална) маска.Така в мрака с моята светлина и нейната маска се роди тази черно бяла фотосесия. Преди публикацията снимките видяла Нина Чилянска и изпратила този текст на Катето:
 

"Зад маската лицето е прекрасно!
Ала защо ли трябва да се крие ?
Да, всеки носи маска... И ужасно
объркани, несигурни сме ние...
Да я свалим ли ? Пред кого? Кога?
Дали си струва? И дали е редно?
Тежи зад маската една тъга
и бавно ни разяжда... За последно
кога без маска всъщност сме били?
Дали това донесло ни е радост?
Или на злото тъмните стрели
са търсили да ни ранят... нахалост.
В живота няма място за тъга...
Съдбата ни е свише подредена.
Свалете всички маските сега...
красиви са... на театрална сцена."
 

Нина Чилиянска

Така в някакъв синхрон думите, светлината и маската се срещат в пространството, зареждат ни, гръмват, като фойерверки и ни отблъскват, и от себе си, и една от друга.

После настъпва онзи измислен мрак, точно както след деня настъпва нощта и точно тази ситуация ме кара да мисля, че историята се е родила и живее собствен живот.

Сега искам да споделя това, преди изгрева, за да може да види светлина.
И маските на мрака да паднат.

Благодаря на Екатерина за преживяването, защото беше в двете крайности на душата ми, но тази сутрин душата ми се събуди уголемена.

Модел актрисата: Екатерина Стоянова

Стихотворение: Нина Чилиянска
Фотограф и текст: Мариана Стоичкова-Айзаксън