Те изненадват света в продължение на десетилетия.
Една любов, която се случва между дъщеря на френски генерал и български бежанец от Габрово през ноември 1958 година в Париж.
Една любов, претворена в изкуство по целият свят.
Заедно до края, когато Жан-Клод Денат дьо Гилебон умира през 2009 година.
Днес отново са заедно.
Кристо умира на 31 май 2020 г., две седмици преди рожденият им ден, с Жан-Клод по „случайност“ са родени в един и същи ден на 13 юни 1935 година.
Изкуството им дава свободата да създават нежно безпокойство в дадено пространство.
Движат ги смелите идеи, които са толкова мащабни, че е трудно да си представим, че може да останат незабелязани.
Намираме Кристо навсякъде:
„Има връзка между израстването ми в комунистически режим и този стремеж към свобода – отбелязва Кристо. – Марксисткото ми образование помага да използвам ресурсите на капитализма за свои цели. Но и ме направи противник на всякакъв род послания. Посланията могат да са политически, религиозни, търговски – всичко това е пропаганда. Никога няма да правя изкуство с послание. Проектите ни са много по-сложни, много по-значими от какъвто и да е илюстративен акт.“
Христо Владимиров Явашев
Изкуството на двамата художници не знае режим, граници и условности.
Това, което винаги намираме в него са любовта, последователността, независимостта и СВОБОДАТА.
Кристо и Жан-Клод винаги се самофинансират.
Харвардският университет прави изследване на бизнес моделът в резултат на което влиза в учебната литература за първи курс в бизнес факултета на Харвард.
Смели творци за които скоро ще пишат отново.
Тази история за любовта ще завърши там откъдето започна в Париж.
През есента на 2021 година, ще се осъществи последният им проект- опаковането на Триумфалната Арка.
Кристо продължава да подписва творбите с двете им имена и след кончината на сродната му душа.
Тази история има продължение.
Снимки: Интернет и личен архив.